self love. the journey

Помня първия път, когато прочетох някъде "Обичай себе си". Помислих си: "Как така да обичаш себе си, любовта не е ли, за да я даваш на другите?"

Тогава разбирах това изречение много погрешно. Цялата концепция за любовта към себе си всъщност. Мислех си, че тези, които обичат себе си са просто едни самовлюбени надути и егоцентрични хора. Бях малка, мислех, че любовта е нещо, което изпитваш единствено към другите, независимо хора, животни - просто нещо извън теб самия. Години по-късно осъзнах, че това да обичаш себе си не те прави самовлюбен или егоист, напротив - точно обратното.

Понякога е сложно да осъзнаеш, че ако сам не се обичаш, или най-малко харесваш и приемаш такъв, какъвто си, е много трудно истински да обичаш някой друг - истински, истински - да го приемаш с всичките му недостатъци, без да искаш да го променяш, да го обичаш не заради положителните му страни, а да го обичаш просто, защото го обичаш.

Най-'прост' пример за такава любов е тази, която изпитваме към домашните си любимци - да кажем имаме котка - не я обичаме заради това, че през по-голямата част от времето се гали и мърка, както и не спираме да я обичаме, когато ни захапе или одере. Котката е котка - обичаш я такава, каквато е, независимо от отрицателните ѝ черти - обичаш я просто, защото е тя. Това е, което наричат безусловна любов.

За някои е трудно да се научат да обичат другите по този начин. За мен най-трудно беше да приемам и обичам себе си така.

Хората, колкото и да си приличат по разни неща, са твърде различни. Няма как да си паснеш с всеки. (Не е и нужно.) Затова гледай първо да паснеш на себе си. (бъди сродна душа сама на себе си) - note to self

с какво ти пречи това, с какво ти помага това, че не обичаш себе си: че обичаш себе си: - нямаш самочувствие - чувстваш се добре със себе си - не се чувстваш добре, - осъзнаваш, че щастието трябва щастлив си само когато да идва отвътре, поемаш отговорност има външни фактори за това за собствените си чувства - имаш проблем с това - няма значение какво ти казват, какво ти казват другите ти знаеш най-добре за себе си, (когато си критикуван), приемаш критиката като нещо лесно можеш да се засегнеш градивно, трудно се засягаш - притесняваш се и си - стараеш се в работата си, зависим от чуждото мнение знаеш, че даваш всичко от себе си, по отношение на затова чуждото мнение не е от работата си значение - по-трудно поддържаш - отношенията ти с другите стават отношения с другите - ползотворни; не пренебрегваш приятелски или връзка себе си заради другите - ако сам не се чувстваш - когато се чувстваш добре, добре, трудно можеш е много по-лесно да предложиш да помогнеш на друг помощ и на друг

Това е, което съм разбрала до момента за себе си. Тук не говорим за изкуствено надуто самочувствие, за самовнушения от рода на 'аз съм умен', 'аз съм красив', а по-скоро за това да си наясно със себе си, да приемаш както положителните, така и отрицателните си черти и да се чувстваш добре с тях.

Друго нещо, на което искам да обърна внимание е това, че не трябва да се разчита на външни фактори, за да си щастлив. Подареното щастие винаги е мимолетно. В момента, в който поемеш отговорност за собствените си настроения и чувства, чуждите думи спират да оказват предишното си влияние. Те се превръщат или в неща, които отхвърляш, защото не са верни за теб самия, или в градивна критика, в която можеш да се вслушаш и от която да извлечеш полза. Не хората ни нараняват, а собствените ни очаквания, собственото ни виждане за нещата.

И последното - адекватна помощ можеш да дадеш само тогава, когато ти самият се чувстваш добре. Ако не си окей със себе си в даден момент, трудно можеш обективно да прецениш и да реагираш на чуждата ситуация или проблем. Това в крайна сметка също се оказа много важно за мен. Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че са ме наричали 'майката на групата'.

(Може би най-известният пример за това, че първо трябва да се погрижиш за себе си е това, което е част от инструктажа на пътниците при всеки самолетен полет - първо трябва да поставиш кислородната маска на себе си, а след това да помогнеш на другите.)

Думи от книгата "Мляко и мед" на Рупи Каур, които намерих за подходящи:

да се опитвам да убедя себе си че имам право на място в света е като да пиша с лявата си ръка когато съм родена да използвам дясната - чувството че се смаляваш се предава по наследство

...

ако не си достатъчна на себе си никога няма да бъдеш достатъчна за някой друг

...

приеми себе си такава каквато си била замислена

...

ние всички се раждаме толкова красиви голямата трагедия е да ни убедят че не сме

...

ти си сродна душа сама на себе си

...

трябва да започнеш връзка със себе си преди да го направиш с някой друг

...

първо трябва да поискаш да прекараш остатъка от живота си със себе си

...

начинът по който обичаш себе си е същият по който учиш останалите да те обичат

...

разбира се бих искала да съм успешна но не копнея за успех заради себе си нуждая се от своя успех за да добия достатъчно мляко и мед за да помогна на останалите около ми да успеят

...

твоето изкуство не намира своя смисъл в това колко хора го харесват за твоето изкуство е важно дали сърцето ти харесва работата ти дали душата ти харесва работата ти важно е колко откровен си ти със себе си и никога не бива да разменяш откровеността срещу това да станеш по-достъпен - на всички млади поети

Неща, които аз съм писала:

На 23 съм. Вече имам две вълнисти линии на челото. Сдобила съм се и с една видимо по-дълбока между веждите. Потискани спомени от миналото, което продължава да живее в мен. Паралелно с мен, въпреки че сега е друго време. Все пак това са нещата, довели ме до този момент. Мислех да започна някакви масажи, но масажите за всичко, което е вътре в мен, са много по-трудни за правене.

Била съм на 23 когато съм го писала. В момента съм на 25. Осъзнах, че хората много често не искаме да пуснем миналото си. Най-странното е, че не го пускаме, независимо дали го свързваме с положителни или отрицателни емоции. Ако спомените ни са хубави, се държим за тях като удавник за сламка. Ако не са, пак не можем да се отървем от тях, най-често защото има неща, за които съжаляваме. Алтернативен вариант на последното е да живееш в бъдещето - да мечтаеш и фантазираш за една по-добра (най-често собствена) реалност. И в двата случая, дори да съществуваме в момента, трудно се наслаждаваме на самия момент, просто защото не живеем тук и сега.

Ако не можеш да си простиш (ако в момента още не можеш да си простиш), просто приеми ситуацията. Опитай се да приемеш нещата такива, каквито са. Но, ако можеш, се опитай да не ги класифицираш - това е добро, това - лошо. Приеми ги като факти. Миналото така или иначе винаги живее в нас, няма как да си тръгне. Но приемеш ли го, можеш да олекотиш товара му. Само след това, някога, може и да успееш да простиш на себе си. Защото чуждата прошка не е достатъчна. Винаги ще има за какво да съжаляваш. Важното е всичко това да не ти пречи да живееш (тук и сега).

...

Забравила съм колко е хубаво да си просто себе си. Да не се опитваш да си по-добър. Да не се стараеш да впечатляваш (себе си или другите, няма значение). Да не искаш задължително в момента да знаеш хиляди неща, за които не си и чувал. Просто себе си. Това, което си в този момент. Нищо повече, нищо по-малко. Себе си. Дори пред себе си. Винаги съм искала свобода, а сама съм се поставила в клетка.

...

бъди като изкуството - не обяснявай (себе си) на онези, които нямат сетивата да (те) видят

...

не мога да съм до теб, ако първо не съм до себе си

...

Днес е от онези дни, в които съм толкова хаотична, колкото само аз мога да бъда. И в мисли, и в действия. Затова хаотично ще напиша две-три изречения за една малка част от нещата, които чувствам в момента. Така съм се устроила, че понякога да мисля за това, че точно два пъти не ми отговори на 'обичам те', въпреки че ти беше първият, който го каза. Въпреки всички други стотици пъти, които си го казвал. Но не е само към теб. Настройката идва от мен, така че, естествено, първо е насочено към мен. (Затова и си мисля, че не можеш да обичаш друг, ако първо не обикнеш себе си, или най-малко не можеш да си позволиш да си обичан, ако сам не се обичаш.) Така съм се устроила, че приемам себе си спрямо това, което ми липсва, а не това, което имам. Ансел Адамс казва: "Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали." А аз си мисля: "Толкова много нямам, толкова много не съм прочела, изгледала и изслушала. Толкова много е всичко, което не знам." - Настройка

Това най-точно описва начина, по който се чувствах съвсем доскоро (до преди няколко дни). Ако си с определена настройка, която не ти харесва, но не правиш нищо, за да я промениш, няма как да очакваш някакво чудо - изведнъж да започнеш да се харесваш и обичаш в конкретния случай. Процесът винаги трябва да започва отвътре - ако искаш да отслабнеш, не чакаш да се случи от само себе си. Почваш да следиш колко храна приемаш, с какво се храниш, започваш физически упражнения. Най-важното е да промениш мисленето си. Не трябва да се фокусираш върху това, че си няколко килограма повече, отколкото ти се иска, а върху това, че променяш навиците и начина си на живот към по-добро, за да се чувстваш щастлив със себе си. Мислите са изключително важни. Ако сме предимно оптимистично настроени към света, бихме виждали предимно красивото в него. Това не означава, че няма да имаме очи за всичко, което не е наред, а че ще можем по-често да забелязваме и да се радваме на 'малките неща' (ако се радваме само на 'големите', то рядко ще намираме причини да сме щастливи; ако обичаме живота просто, защото имаме шанса да го живеем, дори да сме имали трудни моменти, вярвам, че всеки има такива, всеки ден бихме могли да намираме поне по десет причини за щастие). Затова е важно и какви мисли поддържаш за себе си. Не казвам, че трябва да се замозалъгваме или да не сме самокритични, достатъчно е да не мислим постоянно за негативното, иначе положителните ни страни и качества остават на заден план, което пак не е обективно и няма как да ни помогне се чувстваме по-добре.

може би съм твърде несигурна твърде наивна и още куп твърди неща които ти убиват когато си лягаш и някак присядат с кафето това което не те убива може и да не те прави по-силен но стоенето на едно място те връща назад и какво значение има ако рибите летяха а пеперудите плуваха нали всеки може да прави каквото си иска стига да е щастлив и да не руши чуждото (щастие) свободната воля е нещо което ти е дадено но с в о б о д н о т о в нея е едно от най-трудните които сам да достигнеш (не не ме оковавай предпочитам сама) твърде често съм изморена от себе си и ми омръзна тази зона на комфорт в която липсващото е комфорта

Най-важното нещо, което разбрах беше, че промяна не може да настъпи (или поне при мен със сигурност), ако първо не приемеш нещата такива, каквито са. Ако искаш безпроблемна кожа и някоя сутрин се събудиш без нито едно несъвършенство върху лицето си, ще си безкрайно щастлив. Но ако на следващата се появи и най-миниатюрната пъпчица, пак ще си в изходна позиция. Решението е едно - не се фокусираш върху проблема, а просто го приемаш като съществуващ, докато работиш върху него. Не очакваш още на следващия ден целият ти живот да се промени, но отразяваш и оценяваш всяка една крачка, която правиш напред.

'When we deny the story, it defines us. When we own the story, we can write a brave new ending.' - Brene Brown

'What we deny controls us, but what we accept transforms us.' - C. G. Jung

'The curious paradox is that when I accept myself just as I am, then I can change.' - Carl Rogers

Още не съм стигнала до това да обичам себе си, но започнах да се приемам такава, каквато съм - без да се заблуждавам (да приемам само това, което ми харесва, а с другото всячески да се боря и отхвърлям).